Αρχείο

Archive for the ‘Български публикации’ Category

ВЕЛИКДЕНСКИ ПРАЗНИЦИ В ГЪРЦИЯ

Вероятно има хора, които смятат, че гръцките православни празници не са много по-различни от българските-отново боядисване на яйца, отново печене на козунаци, службите в църквата също не биха могли да са много по-различни… Нали? Оказва се, че въпреки близостта си, нашата мила съседка определено има с какво да ни изненада! Подготовките за Великден започват още седмици преди празника заедно с така наречения „Чисти понеделник“–първият понеделник след Сирни заговезни, даващ и началото на великите пости! Накрая идва Страстната седмица… Обичайно в нейното начало ученици и студенти са пускани в дълга около две седмици ваканция (като през 2019-та година тя е от 22-ри април до 3-ти май). Хората започват все по-редовно да посещават църковните литургии, като в църквата е все по-трудно да си намериш място. В домовете приготовленията стават по-усърдни в средата на седмицата с идването на Велики четвъртък (или Дебели четвъртък) –започва се с боядисването на яйцата, пекат се козунаци, които на гръцки се наричат „цурекия“(тσουρέκια). Също така в църквите се правят репрезентации на Христовото разпъване на кръст, с което се дава начало на всеобщия траур. Камбаните запяват тъжната си песен, а в някои градове дори има жени, които прекарват нощта пред църквата, за да изразят тъгата си. На следващия ден, Разпети петък, траурът е пълен-денят е обявен за неработен и са забранени всякакъв вид тържества. Храмовете се подготвят за вечерното шествие, като украсяват специално изградената конструкция – „епитафиос“(επιτάφιος), в превод на български кувуклия. Тя е символ на Божия гроб, на който всеки може да донесе цвете, за да отдаде почит. Накрая конструкцията, дала и името на шествието, „Епитафиос“, цялата изпъстрена с цветя, се понася на ръцете на свещеници и миряни и тръгва около църквата или квартала, съпровождана от свещи и траурна музика! Всеки е запалил дълга бяла свещ, „ламбада“, която се дава и като подарък на децата, украсена с панделки или дори картинки от анимации–но винаги красива! В края на шествието на някои места хората стигат до кръстовище или друго място, където палят огън, символизиращ изгарянето на Юда; на други кувуклията се пуска да плава в морето, за да донесе благословия на моряците… Следва най-заетият ден от седмицата, а именно, Велика събота! Това е и денят, в който се наваксва с боядисването на яйцата и печенето на цуреки, в случай, че не си успял да го направиш в четвъртък. Една интересна традиция на сутринта на Велика събота е хвърлянето на червени глинени вази и саксии през хорските балкони. Това не се случва в цяла Гърция, но на някои места, като остров Керкира, е добре човек да се оглежда докато се разхожда! Настроението малко по малко се покачва заедно с храната, разбира се! Малко остава до същинския край на постите, когато всеки ще гледа с копнеж на току що изпеченото агне! Но понеже още не е дошло време за това, се приготвя традиционната „магирица“ – супа от агнешки дроб и черва, чрез която миряните минават постепенно от режима на пости към захранване с месо. След всички приготовления идва време за среднощната служба, на която отиват всички, които могат. Църквата е дотолкова претъпкана с хора, че едва се влиза и всеки е запалил по една ламбада… В мига, в който дойде полунощ и камбаните започнат да бият, църквата се оглася от поздрави: „Χριστός Ανέστη“ (в превод „Христос Воскресе“) и отговори: „Αληθώς ανέστη“ („Воистина Воскресе“). Време е за веселие, официалното празненство вече е започнало и градовете се огласят от фойерверки! Накрая, когато вече хората се прибират по домовете си носейки благодатния огън на възкресението, взет от църквата, идва ред на „магирицата“, която слага край на постите. На следващия ден – най-великия от всичките дни на годината, суматохата е позната: семейства се събират да се видят, да се поздравят, да завъртят агнето –чукането с яйца забавлява децата, а мезетата /докато се приготвя агнето/ и пиенето са по-забавни за възрастните! Но всеки избира своя начин! Където и да се празнува Великден, винаги ще се намерят уникални традиции, затова и пожеланието за здраве и щастие важи за всеки!

Честит празник!

Mimi Kostadinova

източник: https://prevodi.translationbulgaria.com/

Advertisements
Κατηγορίες:Традиции Ετικέτες: , ,

Новогодишната баница в Гърция и Св. Василий Велики

vasilopita2016Традицията с новогодишната баница с късмети по Нова година съществува и на различни места в Гърция, в различни разновидности, като доминиращата е «Василопита» – питата на Св. Василий, в която се слага една монета – на когото се падне, е късметлията на годината. Но откъде е тръгнала тази традиция?

Според едно гръцко религиозно предание, в миналото (още в ранните византийски времена) перфектът на област Кападокия в Мала Азия (азиатската част на днешна Турция) веднъж предприел нашествие с намерение да ограби Кесария, град в същата област. Епископ на града по това време бил Св. Василий Велики. Той поискал от богатите на града да съберат монети или каквито ценности притежават, които да предаде на появилия се грабител, като откуп за спасяването на града от унищожение. И наистина били събрани много ценности. Според преданието обаче, Префектът оставил на мира града, дали защото сам се отказал от намерението си или защото (според други източници) станало чудо и се появил св. Меркурий с многобройни ангели и отблъснал армията му, не можем да знаем със сигурност. Но възникнал проблем как да се върнат на притежателите им събраните ценности, тъй като в паниката не бил съставен списък коя вещ на кого е. Тогава Св. Василий Велики, наредил на пекарите в града да подготвят малки хлебчета, в които поставил по една от монетите или ценностите и ги раздал на другия ден на миряните след литургията. Каква била изненадата им, когато в хлебчетата всеки намерил неговата ценност – още едно чудо! Според друго предание била направена огромна пита, от която всеки откъсвал по парче. Така градът се спасил два пъти – веднъж от грабителя и втори път от евентуални междуособици при връщането на ценностите!

Г. Мавракис

Разликата между постоянен и настоящ адрес

източник:
Разликата между постоянен и настоящ адрес.

Постоянен адрес е адресът в населеното място, което лицето избира да бъде вписано в регистрите на населението.За български гражданин, живеещ в чужбина,постоянният адрес е винаги на територията на Република България. Всяко лице може да има само един постоянен адрес.Това означава, че ако живеете в Германия от 15 години, примерно, но продължавате да сте български гражданин, вашият постоянен адрес ще бъде в България.
Настоящ адрес
Настоящ адрес е адресът, на който пребивавате в момента.
Всяко лице има само един настоящ адрес. Настоящият адрес на българските граждани, на които мястото на пребиваване е в чужбина, се отразява в автоматизираните информационни фондове у нас само с името на държавата, в която пребивават.
Съгласно Закона за гражданската регистрация, всяко лице, подлежащо на гражданска регистрация, е задължено да заяви писмено своя постоянен и настоящ адрес.
Постоянният и настоящият адрес на новороденото дете са тези на родителите му. Когато родителите имат различни постоянни адреси, те избират един от тях за детето си. Когато родителите имат различни настоящи адреси, настоящият адрес на майката е настоящ адрес и за детето.
Български граждани, живеещи предимно в чужбина, но невписани в регистрите на населението или не можещи да посочат постоянен адрес в Република България, се вписват служебно в регистрите на населението на район „Средец“ на град София. Което означава, че ако нямате заявен постоянен адрес в България по причина, че нямате жилище,нямате близки или др.трябва регулярно да проверявате в общинската служба на район „Средец“ за важни известия от държавни или общ.органи.
За заявяване на постоянен адрес се подава Заявление по образец до органите на общинската администрация (кмета). В по-специфични случаи това се прави до органите по чл. 1, ал. 2 от Закона за българските документи за самоличност – Министерството на вътрешните работи, Министерството на външните работи, Министерството на транспорта, Министерството на отбраната и Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет.
Заявяването се извършва лично, а по изключение – от упълномощено лице след представяне на нотариално заверено изрично пълномощно.
Настоящият адрес се заявява чрез подаване на адресна карта от лицето до общинската администрация. Това се отнася за българските граждани, живеещи в България. Живеещите в чужбина българи не подават адресна карта у нас при смяна на настоящ адрес в чужбина.
Български гражданин, живеещ предимно в чужбина, може да заяви постоянния и настоящия си адрес и чрез заявление за издаване на български документ за самоличност, подадено чрез дипломатическите или консулските представителства на Република България.
Всяко лице, живеещо в България, е длъжно в срок 30 дни от промяната на местоживеенето си,да заяви промяната на настоящия си адрес. Адресната карта за промяна на настоящ адрес се подава в общината или кметството, където лицето пребивава.
Лицата, предоставили подслон в хотел, мотел, почивен дом или друго място за подслон, са длъжни да регистрират в специални книги отседналите, като при поискване предоставят данните от тях на органите на местната власт или на Министерството на вътрешните работи.

Как се легализират документи от чужбина в България?

(документи, издадени в чужбина)

За да се легализират в България, документите, издадени вчужбина, трябва да имат необходимите заверки от държавата, която ги издава, след това да бъдат преведени от преводаческа агенция съгласно изискванията за официален превод и накрая заверени от Консулски отдел на МВнР на България.
Какви са тези необходими заверки от издаващата държава? 

  • За държави, страни по Хагската конвенция от 5 октомври 1961г., те трябва да бъдат снабдени със специален печат – Апостил (оригинал, а некопие).

(Списък на страни по Хагската конвенция: Австрия, Австралия,Андора, Антигуа и Барбуда, Аржентина, Армения, Барбадос, Бахами, Беларус,Белгия, Белиз, Босна и Херцеговина, Ботсвана, Бруней, България,Великобритания, Венецуела, Германия, Гърция, Израел, Ирландия, Испания, Италия,Казахстан, Кипър, Китай – само Хонг Конг и Макао, Колумбия, Латвия, Лесото,Либерия, Литва, Лихтенщайн, Люксембург, Мавриций, Македония, Малави, Малта,Маршалови острови, Мексико, Намибия, Ниуи, Нова Зеландия, Норвегия, Панама,Португалия, Румъния, Руска Федерация, Салвадор, Самоа, Сан Марино, Свазиленд,Сейнт Кидс и Невис, Сейшели, Словения, Суринам, САЩ, Тонга, Тринидад и Тобаго,Турция, Унгария, Фиджи, Франция, Холандия, Хърватска, Чехия, Швейцария, Швеция,Южна Африка, Япония)

  • За държави, с които България има сключен двустранен договорза правна помощ, те трябва да произхождат от държавни, общински, публичниучреждения, съдебни органи, да са в оригинален вид с административен илинотариален печат.

(Списък на страните с правна помощ: Австрия, Азербайджан, Алжир, Армения,Виетнам, Грузия, Испания, Йемен, Кипър, КНДР, Куба, Кувейт, Либия, Монголия,Полша, Румъния, Руска Федерация, Македония, Босна и Херцеговина, Хърватска,Словения, Унгария, Франция, Чехия)

  • За останалите държави, документите могат да се легализират, ако са заверени спечат на българското посолство в държавата, в която са издадени, или печат напосолството на съответната държава в Република България.

Какво е легализация на документ и кога е необходима?

(документи, издадени в България)
Легализация означава даден документ да се сдобие със специалното удостоверение Апостил, което гарантира неговата истинност. В България това се извършва от Министерството на външните работи и от Министерството на правосъдието. За целта:
  1. Документът трябва да е оригинал и да бъде оформен по определен начин от издаващото учреждение (община, съд, учебно заведение и др.), т.е. когато взема документа, клиентът трябва да уточни, че документът е предвиден за легализация. Така изведен, документът постъпва в преводаческата агенция.
  2. Документът след това трябва да се сдобие с всички необходими заверки от съответните върховни ведомства или министерства в държавата, която го издава (МП, МЗ, МОМН, БНБ и т.н.). За България това става само в София. Сдобиването с тези заверки е услуга на преводаческите агенции.
  3. На документа се поставя апостил. Сдобиването с апостил също е услуга на преводаческите агенции.
Легализация по принцип се изисква, когато даден документ ще се представя в чужбина, затова той обикновено е съпроводен и с превод, който се извършва от преводаческа агенция след горните заверки, за да може и те да се преведат, оформя се съгласно изискванията за официален превод и се заверява от Консулски отдел на МВнР на България. Този превод е легализиран превод.
Необходима ли е легализация или не? Зависи къде ще се представя документът в чужбина и какви са изискванията на съответната инстанция. Ако горните заверки не се изискват, което е често срещана практика, тогава официалният превод е достатъчен.

Официален (нелегализиран) превод

Не всеки превод, извършен от преводаческа агенция, е легализиран. Има разлика между официален (нелегализиран) превод и легализиран превод (легализация).
Официален превод е превод, извършен от преводаческа агенция, която има договор с Консулски отдел на МВнР (каквато е DS Translations), и оформен съгласно изискванията в договора. Той се прави от заклет преводач. Това е преводач с езикова квалификация, одобрен от Министерството на външните работи, който е подписал нотариално заверена декларация, че носи отговорност съгласно чл.290, ал.2 от НК за работа към дадена фирма за преводи и легализация. Неговото име и образец от подписа му са внесени в Консулския отдел на МВнР.
Официалният превод се разпечатва на фирмена бланка. Всяка преведена страница завършва с подпис на преводача и печат на агенцията, а в края на превода се поставя стандартен текст, с който преводачът удостоверява верността на извършения от него превод. Разпечатаният превод се скачва с оригиналния документ, като отгоре се поставя превода, а след него оригиналния документ. Горният ляв ъгъл се подгъва и скрепва с телбод. Отзад се поставя печата на агенцията, който застъпва първата страница на превода и гърба на оригиналния документ. Така преводът и преведеният документ са едно цяло.
Този превод е официален, признат е в много инстанции у нас и в чужбина, но той не е легализиран превод.

Какво е стандартна преводаческа страница в България?

От DS Translations

Стандартната преводаческа страница е стандартната машинописна страница (още от времето на машинописа).
Според БДС стандартната машинописна страница се отпечатва на хартия с формат А4 (210х297 мм), с полета горе, долу и ляво – 2 см, и дясно – 3,5 см. Съдържа 1800 знака – 30 реда х 60 знака на ред (включително интервалите).

Но няма нужда да се задава това форматиране, все пак е добре преводът да изглежда максимално като изходния документ – шрифт, големина на шрифта, разположение. Ако използваме като текстов редактор  Word, изброяването става от менюто Tools>Word Count>Characters (with spaces), бройката делим на 1800 и се получава броя на стандартните страници. Има и специални програми за броене, разбира се.
В България е възприето писмените преводи да се заплащат според броя стандартни страници на преведения текст. Другаде по света е по-скоро възприето да се работи на брой думи, някъде на брой редове.