Αρχείο

Archive for the ‘Традиции’ Category

ВЕЛИКДЕНСКИ ПРАЗНИЦИ В ГЪРЦИЯ

Вероятно има хора, които смятат, че гръцките православни празници не са много по-различни от българските-отново боядисване на яйца, отново печене на козунаци, службите в църквата също не биха могли да са много по-различни… Нали? Оказва се, че въпреки близостта си, нашата мила съседка определено има с какво да ни изненада! Подготовките за Великден започват още седмици преди празника заедно с така наречения „Чисти понеделник“–първият понеделник след Сирни заговезни, даващ и началото на великите пости! Накрая идва Страстната седмица… Обичайно в нейното начало ученици и студенти са пускани в дълга около две седмици ваканция (като през 2019-та година тя е от 22-ри април до 3-ти май). Хората започват все по-редовно да посещават църковните литургии, като в църквата е все по-трудно да си намериш място. В домовете приготовленията стават по-усърдни в средата на седмицата с идването на Велики четвъртък (или Дебели четвъртък) –започва се с боядисването на яйцата, пекат се козунаци, които на гръцки се наричат „цурекия“(тσουρέκια). Също така в църквите се правят репрезентации на Христовото разпъване на кръст, с което се дава начало на всеобщия траур. Камбаните запяват тъжната си песен, а в някои градове дори има жени, които прекарват нощта пред църквата, за да изразят тъгата си. На следващия ден, Разпети петък, траурът е пълен-денят е обявен за неработен и са забранени всякакъв вид тържества. Храмовете се подготвят за вечерното шествие, като украсяват специално изградената конструкция – „епитафиос“(επιτάφιος), в превод на български кувуклия. Тя е символ на Божия гроб, на който всеки може да донесе цвете, за да отдаде почит. Накрая конструкцията, дала и името на шествието, „Епитафиос“, цялата изпъстрена с цветя, се понася на ръцете на свещеници и миряни и тръгва около църквата или квартала, съпровождана от свещи и траурна музика! Всеки е запалил дълга бяла свещ, „ламбада“, която се дава и като подарък на децата, украсена с панделки или дори картинки от анимации–но винаги красива! В края на шествието на някои места хората стигат до кръстовище или друго място, където палят огън, символизиращ изгарянето на Юда; на други кувуклията се пуска да плава в морето, за да донесе благословия на моряците… Следва най-заетият ден от седмицата, а именно, Велика събота! Това е и денят, в който се наваксва с боядисването на яйцата и печенето на цуреки, в случай, че не си успял да го направиш в четвъртък. Една интересна традиция на сутринта на Велика събота е хвърлянето на червени глинени вази и саксии през хорските балкони. Това не се случва в цяла Гърция, но на някои места, като остров Керкира, е добре човек да се оглежда докато се разхожда! Настроението малко по малко се покачва заедно с храната, разбира се! Малко остава до същинския край на постите, когато всеки ще гледа с копнеж на току що изпеченото агне! Но понеже още не е дошло време за това, се приготвя традиционната „магирица“ – супа от агнешки дроб и черва, чрез която миряните минават постепенно от режима на пости към захранване с месо. След всички приготовления идва време за среднощната служба, на която отиват всички, които могат. Църквата е дотолкова претъпкана с хора, че едва се влиза и всеки е запалил по една ламбада… В мига, в който дойде полунощ и камбаните започнат да бият, църквата се оглася от поздрави: „Χριστός Ανέστη“ (в превод „Христос Воскресе“) и отговори: „Αληθώς ανέστη“ („Воистина Воскресе“). Време е за веселие, официалното празненство вече е започнало и градовете се огласят от фойерверки! Накрая, когато вече хората се прибират по домовете си носейки благодатния огън на възкресението, взет от църквата, идва ред на „магирицата“, която слага край на постите. На следващия ден – най-великия от всичките дни на годината, суматохата е позната: семейства се събират да се видят, да се поздравят, да завъртят агнето –чукането с яйца забавлява децата, а мезетата /докато се приготвя агнето/ и пиенето са по-забавни за възрастните! Но всеки избира своя начин! Където и да се празнува Великден, винаги ще се намерят уникални традиции, затова и пожеланието за здраве и щастие важи за всеки!

Честит празник!

Mimi Kostadinova

източник: https://prevodi.translationbulgaria.com/

Advertisements
Κατηγορίες:Традиции Ετικέτες: , ,

Новогодишната баница в Гърция и Св. Василий Велики

vasilopita2016Традицията с новогодишната баница с късмети по Нова година съществува и на различни места в Гърция, в различни разновидности, като доминиращата е «Василопита» – питата на Св. Василий, в която се слага една монета – на когото се падне, е късметлията на годината. Но откъде е тръгнала тази традиция?

Според едно гръцко религиозно предание, в миналото (още в ранните византийски времена) перфектът на област Кападокия в Мала Азия (азиатската част на днешна Турция) веднъж предприел нашествие с намерение да ограби Кесария, град в същата област. Епископ на града по това време бил Св. Василий Велики. Той поискал от богатите на града да съберат монети или каквито ценности притежават, които да предаде на появилия се грабител, като откуп за спасяването на града от унищожение. И наистина били събрани много ценности. Според преданието обаче, Префектът оставил на мира града, дали защото сам се отказал от намерението си или защото (според други източници) станало чудо и се появил св. Меркурий с многобройни ангели и отблъснал армията му, не можем да знаем със сигурност. Но възникнал проблем как да се върнат на притежателите им събраните ценности, тъй като в паниката не бил съставен списък коя вещ на кого е. Тогава Св. Василий Велики, наредил на пекарите в града да подготвят малки хлебчета, в които поставил по една от монетите или ценностите и ги раздал на другия ден на миряните след литургията. Каква била изненадата им, когато в хлебчетата всеки намерил неговата ценност – още едно чудо! Според друго предание била направена огромна пита, от която всеки откъсвал по парче. Така градът се спасил два пъти – веднъж от грабителя и втори път от евентуални междуособици при връщането на ценностите!

Г. Мавракис